„ПО КАНАЛАМ БЛЕДНО-АЛЫМ...”
Оскар Моисеевич Лещинский (1892-1919 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПО КАНАЛИ БЛЕДИ, ВЯЛИ
По канали
бледи, вяли
сред вълни полузаспали
до морето с лодка плавам
към лилав архипелаг...
Дожи замък драг
обтичат,
на дворците не прилича,
звънки повеи развява –
мяркам там дантелен флаг.
Град отмина
в жълто-синьо –
с храм префинен на Белини,
на великия Белини,
кой ли тоз творец не знай...
По канали
бледосиви
уморено, но щастливо
в бяг спокоен аз с години
плавал, плавал бих без край.
Ударения
ПО КАНАЛИ БЛЕДИ, ВЯЛИ
По кана́ли бле́ди, вя́ли
сред вълни́ полу́заспа́ли
до море́то с ло́дка пла́вам
към лила́в архипела́г...
До́жи за́мък дра́г обти́чат,
на дворци́те не прили́ча,
звъ́нки по́веи развя́ва –
мя́ркам та́м данте́лен фла́г.
Гра́д отми́на в жъ́лто-си́ньо –
с хра́м префи́нен на Бели́ни,
на вели́кия Бели́ни,
ко́й ли то́з творе́ц не зна́й...
По кана́ли бле́доси́ви
уморе́но, но щастли́во
в бя́г споко́ен а́з с годи́ни
пла́вал, пла́вал би́х без кра́й.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Оскар Лещинский
ПО КАНАЛАМ БЛЕДНО-АЛЫМ...
По каналам
Бледно-алым
Я движением усталым
Направляю лодку в море
К лиловатым островам…
Замок Дожей
Непохожий
На дворцы, что знал прохожий,
Промелькнул подобный тонким
И воздушным кружевам.
Желто-синий
Город линий –
Храм Джиовани Беллини,
Храм великого Беллини
Серебристого творца.
По каналам
Бледно-алым
Я с желанием усталым,
Наслаждаясь ровным бегом,
Плыл и плыл бы без конца.
1914 г.
---------------
Руският поет, художник и политически деец Оскар Лещински (Оскар Моисеевич Лещинский) е роден през 1892 г. в гр. Новозибково, Полтавска губерния. След 1902 г., още като ученик в гр. Ростов на Дон, той изпълнява поръчения на Донския комитет на РСДРП. В периода 1902-1909 г. на три пъти е осъждан и затварян, а през 1910 г. след бягство от затвора емигрира във Франция, където учи в Руската академия по живопис. В Париж се запознава с Ленин и се свързва с подполни революционни организации. Пише и публикува стихове, редактира сп. „Гелиос” (от 1913 г.), издава нелегални дипляни, членува в литературно-художествени кръжоци на политическите емигранти. Автор е на стихосбирката „Серебряный пепел” (1914 г.), подготвя и книгата за френската живопис „От импрессионизма до наших дней” (1915 г.), но не успява да я издаде. През 1917 г. се връща в Русия и участва в щурма на Зимния дворец, след което е комендант на двореца. През 1919 г. организира партизански отряди в Дагестан. На 13 май 1919 г. е арестуван, след решение на военно-полевия съд на 19 септември 1919 г. е разстрелян в затвора на гр. Петровск Порт, Дагестанска област.